"Трябва да ти призная нещо, когато купувах захарта, образът ти беше пред мен". На рафта в шкафа имаше три вида кафява нерафинирана захар - на кубчета, в кутия, на кристали. Колко ли кафета трябваше да изпие, за да свърши килограмът захар? И щяха ли срещите им да спрат, когато кафевите кристалчета се стопяха в ароматната течност?
Не бързаше да научи отговорът. Живееше за настоящето, за споделените с него часове, за разговорите и нощите, напоени с цигарен дим, дим който тя приемаше, въпреки че органически потръпваше при миризмата на горяща цигара. За сутрините, в които в мълчание отваряха очи, срещаха се и се разминаваха в мълчание, в което тя долавяше пулсът му и усещаше присъствието му. Преди целувката на раздяла и изреченото с очакване обещание: "Ще се чуем".
…...oooO………….....
…..(…..)…..Oooo….
.…… )./….(…..)…..
…..(_/…….)./…....
....…………(_/……....
..… АЗ БЯХ ТУК...
